България е между Косово и Сенегал по върховенство на правото
В четвъртък бе публикуван Индексът за господство на правото за 2023 г., който всяка година наблюдава трендовете в международен мащаб във връзка с склонностите към авторитаризъм, насоченото към хората правораздаване, корупцията, човешките права и така нататък Според информацията, съдържаща се в показателя, макар че върховенството на правото продължава да се утежнява от 2016 година насам, последните две години този спад не е толкоз натоварен. Тази година към показателя са включени две нови страни – Черна гора и Кувейт.
Къде е България
България е на 59-то място от общо 142 страни. На пръв взор наподобява, че страната е единствено с едно място по-нагоре в рейтинга спрямо предходната година. Всъщност обаче е налице прогрес с три места, само че и двете включени за пръв път страни са преди България. Страната ни има най-голяма смяна в общия резултат (+ 1.7%), т.е. наподобява, че бележи най-сериозно усъвършенстване. Подобен резултат обаче не трябва да се абсолютизира. Въпреки че създателите на показателя мерят смяната в класирането в проценти, това е в най-хубавия случай подвеждащо, защото тук се мери смяна на синтетичен измерител, а не действителна големина. По-коректно би било смяната да се показа като „ 0,01 пункта “ – с колкото, прочее, оценката на България се колебае през последните осем години.
Освен това, разглеждането единствено на едно число без подтекста, в който то съществува, може да докара до комплициране, че България е направила „ скок “ или е отличник в класацията. Ако преглеждаме резултатите в относителен проект, ще забележим, че особена промяна няма.
Сравнителният проект
Нека преди всичко обърнем внимание по какъв начин се развива България през годините. Ще видим, че напредъкът от 0.01 не се случва за пръв път. Такова усъвършенстване има през 2019 година, 2020 година, 2022 година и тази година. Всъщност цената на показателя през 2022 година е идентична с постигнатата през 2015 година и 2020 година Не можем да отречем и че от 2021 година има равномерен, само че непрекъснат прогрес.
На второ място, има значение по какъв начин се съпоставяме с останалите страни и най-много с тези, с които принадлежим към едно географско и цивилизационно семейство. Така в Европейския съюз от 2019 година насам, включително тази година, продължаваме да сме предпоследни преди Унгария. Кои са главните мотиви за терзание, които не престават да ни държат в дъното на класацията в Европейски Съюз?
Основните проблеми
Най-ниската оценка страната ни продължава да реализира в категорията „ Държавните чиновници в законодателната власт не употребяват службата си за частна полза “ на знака „ Липса на корупция “: 0.18. Точно толкоз, колкото Нигерия и Никарагуа. По отношение възпирането на изпълнителната власт и по-специално – фактор „ Държавните чиновници се глобяват за противоправно държание “ – също имаме ниска стойност (колкото Зимбабве и Мадагаскар): 0.34. Назад ни дърпа и наказателното правораздаване и най-много преследването на закононарушенията – оценката на „ Ефективността на следствието по наказателни каузи “ е 0.32 колкото получават Пакистан, Тринидад и Тобаго, и пандизите – „ Пенитенциарната система е ефикасна при понижаване на незаконното държание “ – 0.30, колкото Нигерия и Замбия. Зачитането на справедливия развой в административното правораздаване също е с ниска оценка – 0.36.
Видно от сравнителната вероятност България в действителност бележи равномерен прогрес, само че несъмнено към момента не е станала капитан „ Върховенство на правото “. Очевидно проблеми има и то дългогодишни и надълбоко вкоренени – корупцията и нейното следствие у нас ясно се открояват в показателя. Приемането на законодателни промени, свързани с следствието на основния прокурор и полемиките за конституционна промяна безспорно съставляват крачка в вярната посока, само че една крачка не може да изчерпи дългия поход, който ни следва. В този смисъл мъчно може да приказваме за „ скок “ или извънреден прогрес. Още повече като имаме поради, че в авангарда на идните конституционни промени стои глобеният по Магнитски съпредседател на ПГ на Движение за права и свободи – индивидът, който стана мотив на многолюдни митинги през 2013 година и лицето, което не присъстваше в хилядите страници на делото за банкрута на КТБ. Затова + 1.7% е отлично достижение, в случай че го преглеждаме единствено по себе си. Добавим ли подтекста обаче е противоречиво смяна има ли.
Източник: Института за пазарна икономика
Къде е България
България е на 59-то място от общо 142 страни. На пръв взор наподобява, че страната е единствено с едно място по-нагоре в рейтинга спрямо предходната година. Всъщност обаче е налице прогрес с три места, само че и двете включени за пръв път страни са преди България. Страната ни има най-голяма смяна в общия резултат (+ 1.7%), т.е. наподобява, че бележи най-сериозно усъвършенстване. Подобен резултат обаче не трябва да се абсолютизира. Въпреки че създателите на показателя мерят смяната в класирането в проценти, това е в най-хубавия случай подвеждащо, защото тук се мери смяна на синтетичен измерител, а не действителна големина. По-коректно би било смяната да се показа като „ 0,01 пункта “ – с колкото, прочее, оценката на България се колебае през последните осем години.
Освен това, разглеждането единствено на едно число без подтекста, в който то съществува, може да докара до комплициране, че България е направила „ скок “ или е отличник в класацията. Ако преглеждаме резултатите в относителен проект, ще забележим, че особена промяна няма.
Сравнителният проект
Нека преди всичко обърнем внимание по какъв начин се развива България през годините. Ще видим, че напредъкът от 0.01 не се случва за пръв път. Такова усъвършенстване има през 2019 година, 2020 година, 2022 година и тази година. Всъщност цената на показателя през 2022 година е идентична с постигнатата през 2015 година и 2020 година Не можем да отречем и че от 2021 година има равномерен, само че непрекъснат прогрес.
На второ място, има значение по какъв начин се съпоставяме с останалите страни и най-много с тези, с които принадлежим към едно географско и цивилизационно семейство. Така в Европейския съюз от 2019 година насам, включително тази година, продължаваме да сме предпоследни преди Унгария. Кои са главните мотиви за терзание, които не престават да ни държат в дъното на класацията в Европейски Съюз?
Основните проблеми
Най-ниската оценка страната ни продължава да реализира в категорията „ Държавните чиновници в законодателната власт не употребяват службата си за частна полза “ на знака „ Липса на корупция “: 0.18. Точно толкоз, колкото Нигерия и Никарагуа. По отношение възпирането на изпълнителната власт и по-специално – фактор „ Държавните чиновници се глобяват за противоправно държание “ – също имаме ниска стойност (колкото Зимбабве и Мадагаскар): 0.34. Назад ни дърпа и наказателното правораздаване и най-много преследването на закононарушенията – оценката на „ Ефективността на следствието по наказателни каузи “ е 0.32 колкото получават Пакистан, Тринидад и Тобаго, и пандизите – „ Пенитенциарната система е ефикасна при понижаване на незаконното държание “ – 0.30, колкото Нигерия и Замбия. Зачитането на справедливия развой в административното правораздаване също е с ниска оценка – 0.36.
Видно от сравнителната вероятност България в действителност бележи равномерен прогрес, само че несъмнено към момента не е станала капитан „ Върховенство на правото “. Очевидно проблеми има и то дългогодишни и надълбоко вкоренени – корупцията и нейното следствие у нас ясно се открояват в показателя. Приемането на законодателни промени, свързани с следствието на основния прокурор и полемиките за конституционна промяна безспорно съставляват крачка в вярната посока, само че една крачка не може да изчерпи дългия поход, който ни следва. В този смисъл мъчно може да приказваме за „ скок “ или извънреден прогрес. Още повече като имаме поради, че в авангарда на идните конституционни промени стои глобеният по Магнитски съпредседател на ПГ на Движение за права и свободи – индивидът, който стана мотив на многолюдни митинги през 2013 година и лицето, което не присъстваше в хилядите страници на делото за банкрута на КТБ. Затова + 1.7% е отлично достижение, в случай че го преглеждаме единствено по себе си. Добавим ли подтекста обаче е противоречиво смяна има ли.
Източник: Института за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ